Назад във времето
За хипнозата като терапевтичен метод въобще, съществуващ още от зората на човечеството, е говорено и писано много. Описвана в редица древни книги, тя, заедно с директните внушения за оздравяне, е била широко използвана от йогите и от жреците на Древна Гърция, Индия и Египет. През XVI в. швейцарският лекар Филипус Парацелз (1493–1541) започнал да я прилага за медицински цели. Столетия по-късно немският свещеник Йохан Гаснер (1727–1779) се прославил с това, че помага на болни, страдащи от различни заболявания – парализи, гърчове и др. Наименованието “хипноза” въвежда aнглийският хирург Джеймс Брейд (1795–1860). То идва от гръцката дума “хипнос” – сън, тъй като Брейд е смятал, че хипнотизираният е заспал човек. По-късно хипнотичното състояние изследват и използват и много учени и медици. По-известните сред тях са Зигмунд Фройд, Владимир Бехтерев, Иван Павлов, Милтън Ериксон и др. Популярните книги и филми най-често създават невярна представа за хипнозата, по време на която човек крещи или е обездвижен. В действителност при нея той рядко говори и има свобода на движенията, но те са забавени.
Днес има два вида хипноза – сценична и клинична. При сценичната хипнотизираните се държат по много необичаен начин. Набляга се на демонстративния ефект. При клиничната се променя възприятието за време, а усещането е като за приятна почивка. Именно този вид хипноза се използва, за да се върне човек назад към раждането си, за да осъзнае дали то е било травматично, или не.
Често хората се страхуват да се подложат на хипноза. При съвременните методи обаче подходът е индивидуален. Въвеждането става внимателно. Не всеки може да стигне до дълбоките стадии на хипнозата. Податливостта е различна. При някои тя става по-бързо, при други по-бавно. Психологът Уилям Едмънстън сочи свои резултати, получени след изследване, проведено през 1986 г. в Ню Йорк. Оказва се, че 14% изобщо остават невъзприемчиви към методите на хипнозата, 37% достигат само леката фаза, 26% – средната, а 23% – дълбоката.
Понякога терапевтът използва някои допълнителни средства като метроном, махало, хипнодиск, часовник, огледало и др. Вероятно заради тях се създава представата, че хипнозата е нещо тайнствено и свръхестествено.
Всеки миг от човешкия живот оставя своя отпечатък върху развитието на личността. Така, бавно напредвайки във времето и преминавайки през различни моменти, съпроводени със съответните емоции, чувства и мисли, човек придобива своя жизнен опит. За всеки от нас, той е уникален и неповторим.
Вече има достатъчно доказателства, че съзнателният живот на човек започва още от утробата. Бебето в нея чува, вижда и усеща. То има свои собствени емоционален свят и преживявания. Там е защитено, на сигурно и топло е в обвивка от околоплодна течност. Изследванията в последните 50 години доказват, че пренаталният опит се съхранява в паметта и се отразява на целия последващ съзнателен живот.
Какво обаче се случва при раждането?
Реакцията на току-що роденото бебе може да се сравни с реакцията на възрастния при силен стрес – то се изпотява, трепери, пулсът и кръвното му налягане се повишават, болят го мускулите. Процесът се съпътства от дълбоко усещане за тревожност, безпокойство, гняв, а понякога и тъга. Една от допълнителните цели на лекарския екип е да помогне на бебето да се пребори с трудностите при появата си на бял свят и преходът от майчината утроба към света на възрастните да стане по най-благоприятния за него начин.
Френският акушер Фредерик Лебойер (роден още през 1918 г.) е разработил метод за намаляване на родилната травма. Чрез него адаптацията сe извършва плавно и постепенно чрез раждане във водна среда, наподобяваща околоплодната течност.
Ако порасналият вече човек има проблеми при взаимоотношения с околните или други неразположения, причината може да се потърси назад още по време на раждането. Доказано е, че травмите оттогава могат да доведат до сериозни проблеми в детската и в зряла възраст.
Има психотерапевтични методи, които могат да помогнат на човек да се върне назад във времето и да се освободи от травмата от раждането. Това са т.нар. регресивни терапии. Сред тях е и регресивната хипноза.
При нея човек се връща назад във времето, с помощта на техниката хипноза, за да изживее отново различни събития. По този начин се освобождава натрупаното емоционално напрежение. Регресивната хипноза е два вида – връщане в настоящия живот (age regression) и връщане в отминали, вече свършили животи (post life regression). В първия случай човек си спомня събития и случки от по-ранен етап – обикновено от детството си. Докато говори гласът и поведението му се променят. Докато е в хипноза, той може да нарисува или да напише нещо с почерк, съответстващ на възрастта, към която се е върнал. При регресията в минал живот човек се пренася във времето и нерядко вижда себе си като друга личност, с друг начин на живот, заобиколен от хора, с които е в някакви взаимоотношения. При частичната хипноза усещанията се запазват, човек чува гласа на хипнотерапевта и осъзнава обстановката, в която се намира. При пълната хипноза преживяването изцяло обгръща пациента.
Доскоро се считаше, че паметта е свойство на мозъка и най-ранните спомени на човека датират от 2–3-годишна възраст. Новите изследвания обаче показват, че това не е така. Първите спомени са отпреди самото раждане. Има описани, научно потвърдени случаи, при които се възпроизвеждат разговори и случки, дочути от утробата. Доказателство за това са разказите на зрели хора, които са „върнати” по време на бременността на майка си. Сред световните учени, работещи в тази област е aмериканският психолог Дейвид Чембърлейн – член на Асоциацията за пре- и перинатална психология и здраве в САЩ. Той твърди, че човек има пълен, макар и обичайно неактивен спомен за момента на раждането си. С помощта на хипноза психологът установява, че 90% от върнатите назад във времето си спомнят действителни детайли. Нерядко раждането се описва като силно психотравмено преживяване от страна на плода. Обяснението е, че поради директната си физическа свързаност емоциите и чувствата на жената оказват трайно и пряко биохимично въздействие върху плода. Така по-късно, когато човек порасне, животът му е подчинен на случките и настроенията, които са съпътствали майка му през 9-те месеца и раждането. Австралийският лекар Грейхъм Фарънт въвежда ново понятие – “клетъчна памет”. Според него именно в тази памет се запечатва информацията за случили се събития. Въпреки че тялото и мозъкът на бебето още не са оформени, усещанията и възприятията се фиксират на клетъчно равнище. Така в бъдеще при определени условия информацията оживява. Под ръководството на опитен и професионален хипнотерапевт всеки може да се върне назад във времето, докато е бил в утробата и по време на раждането си, за да осъзнае и преодолее проблеми в настоящия си живот.
Георги Димитров
хипнотерапевт
|