През цялата история на човечеството популизмът е вършел страхотна работа, било като платформа за продажба на лъжи, било като начин за извисяване на един народ. Защо е така и какво прави тълпите толкова привлекателни за индивида?
Популизмът в политиката може да бъде много ефективен, но опасен, както ни казва
този текст в Wall Str. Journal. Ала за да бъде един човек популист, му трябва тълпа. Как и защо група индивиди се превръщат в организирано и фанатично вярващо в едно и също множество
ни разказва New Scientist.
Научно-популярното списание цитира четири научни статии, които ни разкриват:
1. Извършваните в синхрон от множеството действия, като пляскане или скандиране, увеличават лоялността на индивите към групата [1]. Помислете например за футболните агитки и тяхната отдаденост на каузата "моят отбор".
2. Учени от университета на Виржиния, САЩ, обясняват защо фашистките лидери толкова много са използвали маршируването и пеенето [2]. Разбира се, същите действия могат да се прилагат и с добра, хуманна цел.
3. Група студенти, гледали заедно пропагандни материали за техния университет, са много по-горди от него спрямо колегите си, които не са били на презентацията [3].
4. Мозъкът изпитва удоволствие (отделя се биологичния наркотик
допамин), когато нашето мнение съвпада с това на тълпата [4]. И обратното - чувстваме се зле, когато заставаме срещу консенсуса. Очевидно да се съгласяваме с мнозинството е донякъде заложено в нас.
Междувременно Ed Yong
ни описва в своя блог изследване [5], което открива, че възрастните гласоподаватели оценяват и избират политиците, както го правят малките деца. Накратко, лицата на кандидатите за даден пост са достатъчни на възрастните, за да предвидят кой ще бъде избран с достоверност от впечатляващите 72%. Точно с такъв успех и малките деца познават кой е избраният политик измежду две снимки...
Подобно нещо открива и българинът
Александър Тодоров (учен от световна класа, работи в университета Принстън, САЩ) през 2005 г. Негова статия,
публикувана в Science, показва, че лицата на кандидат сенаторите са достатъчни на хората, за да предвидят изборните резултати с 70% достоверност.
За тази опасност е учил още Платон в "Държавата". Опасно е да избираш политик, понеже те е страх да не си на общото мнение и защото му харесваш външния вид. Толкова много зли хора са били харизматични и подкрепяни от многолюдни тълпи!
============
1. Scott S. Wiltermuth and Chip Heath. Synchrony and Cooperation.
Psychological Science 2009, Volume 20,
Issue 1, Pages 1 - 5.
2. Jonathan Haidt, J. Patrick Seder, and Selin Kesebir. Hive Psychology, Happiness, and Public Policy.
Journal of Legal Studies 2008,
DOI: 10.1086/529447.
3. Charles R. Seger, Eliot R. Smith and Diane M. Mackie. Subtle activation of a social categorization triggers group-level emotions.
Journal of Experimental Social Psychology 2009,
DOI: 10.1016/j.jesp.2008.12.004.
4. Vasily Klucharev,
Kaisa Hytönen,
Mark Rijpkema,
Ale Smidt
and
Guillén Fernández. Reinforcement Learning Signal Predicts Social Conformity.
Neuron 2009, Volume 61,
Issue 1, 140-151.
5. John Antonakis and Olaf Dalgas. Predicting Elections: Child's Play!
Science, 27 February 2009, Vol. 323.
no. 5918, p. 1183.