Всичко започва с настъпването на мрака, когато и последният субект, способен да досажда, въобразявайки си, че упражнява някакъв контрол, заспи, застъпи нощна смяна или просто се напие. Когато родителските съвети, изисквания и правила се превръщат просто в брътвежи и ограниченията изведнъж паднат. Тогава идва време за безцелно мотаене по улиците в търсене на нещо интересно (евентуално бой) или тежко напиване.Това всъщност е истинското съдържание на фразата „Аз излизам!, на която повечето възрастни отговарят по навик „Кога ще се прибереш?. Без дори да очакват отговор. От този момент тези момчета са царете на нощта и никой не може да им каже копче. Те са нагли и безскрупулни. Преди години заради беззаконие, мизерия и безперспективност, а сега - заради нестихващия стремеж към пари, лукс и чувство за мощ. Модел, заради който в по-големите градове вече ставаме свидетели на особено притеснителна тенденция сред родените в края на 80-те - да се избиват, и то на пръв поглед безпричинно. В последно време в повечето от случаите са замесени деца, израснали в т.нар. добри семейства. Които са им осигурили и възможност да продължат образованието си във ВУЗ. Задържаните не са криминално проявени, някои са деца на политици, уважавани по места хора.
Само за половин година вече има шест случая на хладнокръвни и същевременно абсолютно спонтанни убийства.
На 5 декември м.г. групичка от няколко най-вероятно пияни момчета пребиха до смърт 20-годишния Стоян Балтов в столичния Студентски град. Прокуратурата обвини за убийството само Александър Данаилов и Вили Георгиев, които под домашен арест чакат обвинителния акт за съда.
На 29 януари младият Божидар Диманов наръга фатално 22-годишния Найден Вучков на ул. „Бузлуджа в София, изпра си дрехите и легна да спи, пиян.
На 6 март 21-годишният Георги Цветанов, син на местен лидер на СДС във Варна, преби и намушка 53 пъти студентката Радостина Евтимова, след като се прибрали от дискотека. 4 дни по-късно 19-годишният Владислав Владимиров от Перник уби по особено жесток начин 15-годишния Алберто Йорданов, защото бил много силен и го тормозел. Трагедията се разигра след обилно запиване с алкохол в мазето на Владимиров. Серията продължи с нов фрапиращ случай - 22-годишният Илиян Тодоров намушка трима свои връстници в гърба и уби двама от тях. Според него при самозащита. Инцидентът стана на метри от Съдебната палата в София, в нощта срещу Велика събота. Загинаха 21-годишният Кирил Въжаров, вратар на националния отбор по хокей и на „Славия, и 24-годишният Васил Александров, а третото момче Кирил Димитров беше тежко ранено.
Задържаният по случая е от Перник. Не е криминално проявен. Син е на зам. областен председател на БСП.
И отново в Перник бе застрелян 25-годишният студент в Нов български университет Кирил Христов - активист на младежкото БСП и син полицай, няма регистрирани криминални прояви. Младежът обаче очевидно е бил забъркан с „лоши момчета, на които е дължал пари. Според шефа на ОДП-Перник Димитър Шереметев бащата на убитото момче е честен човек и добър родител.
„В много от случаите причините за това млади хора да извършват изключително тежки престъпления не са липсата на добра семейната среда и родителски контрол, смята комисар Шереметев. „Трябва да си зададем въпроса кой е другият фактор, който измества традиционната ценност на семейството - средата, в която живеят, виртуалното пространство, препоръча той.
„Престъпленията от този характер и в тази възраст се извършват спонтанно, без предумисъл и опит за изграждане на алиби, твърди шефът на Института по психология към МВР Калин Гайдаров. Причината е, че в повечето случаи те са осъществени под въздействието на алкохол, ако не и по-лошо - на амфетамини или друг вид стимуланти. Така чувството за сила излиза извън рамките на нормалното и замъглява съзнанието.
Адреналинът изпълва всички сетива, страхът изчезва, заместен от усещане за безнаказаност. Всичко това допълнително се подсилва от убедеността, че на улицата нещата се подчиняват на закона на джунглата и всякакъв опит за ред е неприемлив и жалък. „В процеса на израстване и социализиране младите хора отричат всяко поведение, което им е наложено да следват. Техният характер просто носи чертите на извънсоциалността, смята психологът. Едно от универсалните решения на този проблем според него е спортът. Спортувайки, детето от малко придобива способности като екипност, отговорност, самодисциплина и воля. Свиква с полезни навици и развива хармонично тялото си. „Както са казали древните гърци обаче: здрав дух - в здраво тяло. Ако за сметка на едното човек пренебрегне другото, ефектът винаги придобива отрицателен знак, обяснява Гайдаров. Но прекаленото застояване във фитнеса крие риска от поява на болна амбиция за идеалната фигура, с цената на всекидневни изтощителни тренировки и дори употреба на стероиди или анаболи. Отклонение, отново предизвикано от наложения през прехода стереотип за силния, непоклатим и корав мъж, към който всяко второ хлапе се стреми малко или много. Мускулестият тип, който би пребил всеки, дръзнал да го погледне накриво или да го закачи с рамо, най-малкото защото хормоналният дисбаланс го блъска толкова здраво в главата, че все някъде трябва да избие.
Момичетата не правят изключение във вманиачаването си до крайност в идеята да отговорят на масовата представа за сексапил - голям бюст, плосък корем и малки задни части. Пропорции, които за доста костват не само продължителни диети, но дори пластични операции. Сред абитуриентките например става все по-популярна офертата: „Тате обеща да плати за силикон, ако вляза в университета!. Добър пример как с подходящата мотивация се постигат желаните цели. Въпросът е какво друго би могъл да възпита един баща у дъщеря си по този начин, пък била тя и висшистка, ако не стремеж към абсолютната посредственост.
А точно тази посредственост кара младите да растат, мразейки различните, презирайки всеки, който поставя под съмнение целите им, както и всеки, когото не разбират. И тези настроения често стигат до крайности - дали в детската градина, училището, пред блока или в дискотеката няма значение.
Според последните данни на НЦИОМ 1/3 от тийнейджърите между 12 и 17 години са били жертва на насилие, а всяко второ дете между 8 и 11 години е ставало свидетел на побой и тормоз. И децата до IV клас, и по-големите признават, че постоянно се страхуват от неочаквано нападение. Ситуация, близка до тази през 90-те години, когато във всеки един момент можеше да ти свият новите маратонки, да ти изтръскат джобовете или да ти съблекат якето. Като се добавят и данните от различни изследвания на гражданската ангажираност сред подрастващите, нещата стават плачевни - повече от половината от 16-17-годишните заявяват, че не следят обществено-политическия живот. В групата 18-25 г. този дял намалява до 25% и е по-малко от 1/5 в групата 26-30 г.
Или с други думи - съчетанието между липсата на елементарна ценностна система, изграждана в семейството и училищата с качествата, които се тачат на улицата, води до израстването на цяло поколение незаинтересовани от почти нищо и отегчени хора. Търсят удовлетворение предимно в материалните придобивки и парите, защото в България това означава власт, недосегаемост и всеобщо възхищение. Всяка норма и всяко правило е относително и зависи от количеството пари, които му се изправят насреща. А когато вече второ поколение започва самостоятелния си път, убедено в тази формула, изобщо не е изненадващо, че забавлението се смесва с патологичното.

И накрая като основание за това поведение идва безнаказаността. Тя се отнася и за „големите риби - колкото и младежите да не се вълнуват от новините, това го знаят. „Не осъдиха мутрата, та мен ли?, разсъждават хлапетата, стремейки се да заприличат на въпросната мутра, която от месеци прави на клоуни полицаи, прокурори и съдии. При това от телевизионния екран или вестник. Все едно.