1. Имаше едно време един Учител, 
роден в светите земи на Индиана 
и израсъл по мистичните хълмове 
източно от Форт Уейн. 

2. Бе усвоил знанията за този свят 
в общинските училища на Индиана, 
а щом порасна, изучи занаята 
на автомонтьор. 

3. Ала бе натрупал знания и от други 
земи и други училища, от другите 
животи, които бе изживял. 
Помнеше тези знания и затуй 
стана мъдър и силен, та другите 
съгледаха силата му и дойдоха 
при него за съвет. 

[photothumb]1434038[/photothumb] 

4. Учителят вярваше, че притежава 
мощта да помогне на себе си 
и на всички хора, така и стана, 
другите съзряха неговата сила 
и дойдоха при него да ги изцели 
от всичките им страдания 
и от безбройните им болежки. 

5. Учителят бе убеден – всеки трябва 
да се мисли за Син Божи, - 
така и стана, във всички сервизи 
и гаражи, където работеше, 
започнаха да се стичат, 
да прииждат хората, които 
търсеха неговите знания и искаха 
да усетят допира на ръката му, 
а улиците отвън се задръстиха 
от онези, които копнееха 
сянката му поне да падне връз тях 
и да промени живота им. 
6. Заради тълпите, притежателите на 
автосервизите и главните майстори 
помолиха Учителя да остави 
инструментите и да си върви 
по пътя, понеже навалицата 
беше толкова голяма, че нито той, 
нито другите монтьори имаха 
къде да поправят колите. 

[photothumb]1434067[/photothumb] 

7. И пое той по широкия свят, 
и хората, тръгнали подире му, 
захванаха да му викат Месия 
и чудодеец, и в каквото вярваха, 
се сбъдна. 

8. И буря да се извиеше, 
говореше ли той, 
върху главите на насъбралите се 
не падаше нито капчица дъжд; 
и последният човек сред 
множеството чуваше словата му 
точно тъй ясно, както първият, 
ако ще и да трещяха гръмотевици 
и светкавици. А той винаги 
им приказваше в притчи. 

9. И рече им: „У всекиго от нас 
се крие силата да е здрав или 
недъгав, богат или сиромах, 
свободен или роб. Ние, никой друг, 
сме господари на съдбата си.” 

10. И рече му един мелничар: 
„Лесно ти е на теб, Учителю, 
да го кажеш, ти си направляван 
свише, а ние не; не си принуден 
да превиваш гръб като нас. 
Всеки на този свят трябва 
да си вади хляба с пот на челото.” 

[photothumb]1434079[/photothumb] 

11. И Учителят му отвърна: 
„Имало едно време едно село, 
всички в него живеели на дъното 
на пълноводна кристална река. 
12. Не щеш ли, течението ги заляло 
безмълвно до един: млади и стари, 
бедни и богати, добри и лоши; 
течението следва своя път, 
не признава друго освен 
собствения си кристален Аз. 

13. Всеки се вкопчил, доколкото може, 
в коренищата и камъните по дъното 
на реката; това се превърнало 
в техен начин на живот, още от 
рождение те знаели само едно – 
да се съпротивляват на течението. 

14. Ала най-накрая един измежду тях 
рекъл: „Уморих се да се държа 
вкопчен. Не го виждам с очите си, 
но съм убеден: течението знае 
накъде отива. Ще се оставя да ме 
носи, пък да става каквото 
ще става. Както съм се вкопчил, 
ще умра от скука.” 

[photothumb]1433968[/photothumb] 

15. Другите му се изсмели в лицето 
и рекли: „Голям глупак си! 
Оставиш ли се да те носи 
течението, пред което се прекланяш, 
то ще те изхвърли, ще те размаже 
о камънака и ти ще умреш 
по-бързо, отколкото от скука!” 

16. Онзи обаче не ги послушал, 
поел си въздух и се оставил 
да го носи течението, 
а то начаса 
го изхвърлило, 
размазало го о камънака. 

17. Но се минало време, онзи пак 
отказал да се държи, та течението 
го отскубнало от дъното, понесло 
го нагоре, без никъде 
да го одраска или нарани. 

18. А онези там долу, на дъното, 
за които той вече бил чужденец, 
се провикнали: „Чудо нечувано! 
Уж е досущ като нас, пък лети! 
Вижте, вижте, Месия, дошъл е 
да ни спаси!” 

[photothumb]1434070[/photothumb] 

19. А онзи, дето се бил оставил 
да го носи течението, им отвърнал: 
„Аз съм Месия точно колкото и вие. 
Течението веднага ни възнася 
нагоре, стига да наберем смелост 
и да се оставим да ни носи. 
От нас всъщност се иска да 
поемем на това пътешествие, да се 
престрашим за това приключение.” 

20. Другите обаче си знаели своето: 
„Ето го Спасителя!” И все така 
се държали за скалите, а когато 
вдигнали отново очи, онзи вече 
го нямало и те си останали 
сам-сами да измислят легенди 
за своя Спасител.” 

21. И щом видя, че от ден на ден 
хората около него стават все 
повече, че се стичат и се тълпят, 
щом видя, че го молят 
все по-неуморно да ги изцели, 
да ги нахрани с чудодейството си, 
да учи вместо тях и да живее 
живота им, той се усамоти 
на един хълм и там се замоли. 

[photothumb]1434042[/photothumb] 

22. И си рече наум: „Безконечен 
Лъчезарен Аз, ако такава е волята 
твоя, нека тази чаша ме подмине, 
спести ми туй непосилно бреме. 
Не мога да живея живота 
на другиго, а десет хиляди ме 
молят със сълзи на очи да им даря 
живот. Не биваше да позволявам